Предимства и недостатъци на лабораторните хомогенизатори

Процесът на хомогенизиране включва смесване на оригиналната проба с течност или разтворител, за да се получи разтвор с равномерно разпределение на компонентите. Хомогенизаторите могат да бъдат разделени на следните три категории въз основа на техния принцип на работа:

1. Ултразвуков хомогенизатор
Ултразвуковият хомогенизатор преобразува електрическата енергия в звукова енергия чрез преобразувател. Тази енергия се предава през течна среда, създавайки множество малки мехурчета. Тези мехурчета бързо се свиват, генерирайки енергия, подобна на малки експлозии, като по този начин разграждат клетки и други вещества.

Ултразвуковите хомогенизатори имат функции като разграждане на тъкани, бактерии, вируси, спори, нуклеинови киселини, протеини и други клетъчни структури; хомогенизиране, емулгиране, смесване, дегазиране, дезинтегриране и диспергиране, излугване и екстракция и ускоряване на реакциите.

Предимства: Лесен за използване; могат да се използват различни сонди за обработка на различни обеми на пробите; добър ефект на емулгиране и хомогенизиране; подходящ за работа с единични{0}}проби.

Недостатъци: Не може да обработва няколко проби едновременно; различните проби изискват смяна или почистване на сондата, което увеличава риска от кръстосано-замърсяване между пробите; загрява бързо, което не е идеално за биологични проби.

2. Сонда за хомогенизатор с въртящи се ножове
Хомогенизаторът с въртящи се ножове на сондата използва ротор-статорна (емулгираща) система. Пестилът за смилане се върти вътре в хомогенизатора, за да се постигне разделяне, смесване, раздробяване и хомогенизиране. Подходящ е за обработка на твърди проби. Обикновено се използва за диспергиране на животински/растителни тъкани и във връзка с лизисен буфер за екстракция на нуклеинови киселини, протеини и др. Може да се използва и в индустрията за производство на суспензии/емулсии от смоли и пигменти.

Предимства: Характеризира се с ниска скорост, висок въртящ момент и нисък шум. Подходящ за обработка на твърди проби. Лесен за използване; могат да се използват различни сонди за обработка на различни обеми на пробите; проста работа, по-подходяща за работа с единични-проби.

Недостатъци: Не може да обработва няколко проби едновременно; различните проби изискват смяна или почистване на сондата, което увеличава риска от кръстосано-замърсяване между пробите; този тип хомогенизатор не е подходящ за обработка на проби с дебели-стени като бактерии, дрожди и други гъбички.

3. Хомогенизатор Stomacher
Стомашният хомогенизатор използва удряща плоча, за да удря непрекъснато стомашна торба. Полученото налягане разгражда и смесва веществата в торбата. Хомогенизаторът за мелница за мъниста работи, като поставя пробата и съответните перли в епруветка и ги подлага на високо-скоростно три-въртене и вибрации. Високо{5}}скоростното въздействие на перлите смила и хомогенизира пробата, като я разгражда. Има широк спектър от приложения, включително разрушаване на животински и растителни тъкани, водорасли, бактерии, дрожди, гъбички или плесени и различни спори, както и за ДНК/РНК и извличане на протеини.

Предимства: Може ефективно да обработва упорити проби, включително кости, спори и почва; предлага висока производителност, предотвратява кръстосано-замърсяване и е лесен за работа. Той е особено ефективен за обработка на крехки проби.

Недостатъци: Не може да обработва големи обеми проби, а инвестицията в консумативи и оборудване е сравнително висока.